Прима - балерината Маша Илева за постановката на "Пинокио"

Програмата „Нестле за по-здрави деца“ подари незабравим летен ден

Великденска украса през Пролетната ваканция

ВДЪХНОВЯВАЩАТА ИСТОРИЯ ЗА МЕЧТИТЕ, ОБРАЗОВАНИЕТО И FUSION SCHOOL

Приказна градина

Музикална картина

Виж всички >>

Детският балет „Пинокио” е една от новите постановки на балетна школа „Маша Илиева” на сцената на Софийска опера и балет.

Прима-балерината Маша Илиева разказва защо се е обърнала към образа на  световноизвестният приказен герой Пинокио:

„Когато бях малка винаги се вълнувах от неправдите, които ставаха с децата, с които играех. На едно дете майката не разрешаваше да играе, тъй като не искало да закуси. На друго- бащата му крещеше гневно, че е лош, тъй като не си е научил урока по смятане. А на мене ми се караха, че обличам официалните рокли на майка си и танцувах с тях пред едно огромно огледало, което имахме. Роклите се влачеха по пода и се закачаха в разни предмети. Веднъж за малко да падна по стълбите, защото реших да се покажа облечена с бялата сватбена рокля на майка си. Но това е нищо. Един ден събрах в нашия двор моите другарчета и решихме да правим куклен театър. Гардеробът на майка ми отдавна беше заключен и нямаше откъде да взема дреха, с която да играя вълшебница. Тогава разказах на приятелчетата си приказката за „Пинокио”. Те все още не я знаеха и ме слушаха в захлас. Взехме решение да я изиграем в двора. Сложихме едно перде на въжето, което за нас озачаваше театрална завеса и поканихме бабите и дядовците от къщите около нас.

Спектакълът започна. Аз излязох пред пердето, поклоних се и казах: „Наричам се Пинокио и сега ще видите приказката за мене! А останалите и посочих децата са: Джепето и всички, които Пинокио лъже и не слуша. А моята най-близка приятелка определих, че е вълшебницата. Тя ще ме превърне от дървено в живо човече, когато престава да лъжа.”

Всички започнаха да ръкопляскат. Аз вървях по въображаемата сцена със стъпките на Пинокио – отсечени и забивах петата си в земята, за да покажа, че съм човек от дърво. После се покланях насам-натам и се завъртях около Джепето. Тъкмо в този момент една майка извика от съседния двор: „Мими, прибирай се веднага, защото ще ти скъсам ушите!” И  Мими, която беше вълшебницата, хукна към дома си и мене нямаше кой да ме превърне от дървено в живо човече. Така приказката остана неизиграна от нас. Тя винаги е била с мене и затова сега я поставяме в моята школа с деца, които играят в нея и с ученици от НУТИ.

Елате при нашия „Пинокио” на 10 и 11 октомври, от 18 и от 16 часа в Софийска опера и балет!”