iwoman.bg семейство

 
Как да възпитаме уверено в себе си дете

Нека преосмислим начина, по който говорим с децата си

Вече не съм дете. Или поне не влизам във възрастта, в която някой би ме определил като такова. И може би като "бивше" дете, възпитано по традиционния начин, без особена креативност и разбиране, от години силно ме вълнува темата, кой всъщност е успешният начин да се възпита.

Дълго си мислех, че вероятно там някъде има един идеален модел, неизвестен за мен, "позитивно възпитание", както го наричах, чрез който да се изгради безоблачно детство, с по-малко травми и повече радост.

Реших да обсъдя това с приятел психотерапевт, който усмихвайки се ми каза, че всъщност възпитанието е преди всичко насилие, защото работи с принуди.Но деликатността и сложността на процеса е как точно се прилагат тези принуди и какво искаме да постигнем чрез тях.

Като бивше дете и като бъдещ родител често наблюдавам настоящите деца и родители около себе си. Вслушвам се в думите на майките, бащите, бабите, вглеждам се в отношението и подхода към следващите поколения родители.

И за мой ужас основното, което чувам е "не ходи там, не пипай това, внимавай да не паднеш, не си слагай това в устата, ще те смачкам отбой, ако не млъкнеш." и т.н.

Това са посланията, които често отправяме към децата си. Послания на страх и без реално осъзнаване, че именно те ще формират мирогледа и възприятията на малкия човек по отношение на него и на заобикалящия го свят.

Послания изпълнени със заплахи, със спирачки, с подозрения и недоверие към живота, послания които казват "бъди свръх внимателен, но не и смел, пази се, но не изследвай света и себе си".

Тогава осъзнах, че може би най-важната, но същевременно предизвикателна задача на възпитанието е умението да изградим самоуверени, смели, независими, обичани и обичащи личности. Деца, които свободно да казват своето мнение, вместо да им се казва да мълчат, палави, а не послушни, но отговорни за постъпките си.

И тези усещания и размисли ме заведоха някак естествено до великолепната книга на италианската психоложка Паола Сантагостино "Как да отгледаме дете уверено в себе си . Ще нарека тази книга задължителна за всеки родител, който се стреми да бъде осъзнат и възприема родителството не просто като задължение, а като процес на взаимно израстване.

Авторката твърди, че увереността и самочувствието са двете основни съставки, които родителят трябва да включи във възпитанието на своя наследник. Възпитавайки уверено дете, ние ще изградим силен човек, който вярва в себе си и във възможностите си, който следва себе си и се справя с предизвикателствата на живеенето. Увереността, казва Паола Сантагостино, е знанието, че можеш да се справиш, че светът предлага разнообразни възможности.

По много прост и увлекателен начин, авторката преминава през различни всекидневни ситуации като разглежда посланията, които подаваме на хлапето за справяне с тях.

Представете си прекрасен слънчев ден, в който извеждате малчугана в градинката, за да поиграе. Валял е дъжд и детето се насочва към най-близката локва. Виждайки това се спускате към него в желанието си да го предпазите с думите "Не отивай натам, ще се изцапаш." Докато се успокоявате, виждате, че детето е налапало първото попаднало му под ръка нещо и отново реагирате в пристъп на безпокойство с думите "Не слагай това в устата си, пълно е с микроби!".

В поредица от подобни ситуации ние реагираме чрез забрани за това, какво не трябва да прави детето, които то често не разбира, но остава с усещането, че се случва нещо нередно. И в тези моменти е много важно да спрем с отрицанието и да покажем възможностите, безопасните места и неща за игра - цветята наоколо, птиците, пеперудите - като му помогнем да бъде откривател, без да се страхува.

Важно е да възпитаме познанието, че не всяко нещо в света е заплаха, а всяка ситуация макар и трудна е всъщност управляема и разрешима. "Всяко дете се чувства безпомощно. Но да се чувстваш безпомощен в свят пълен със заплахи, вече е твърде много."

В книгата са разгледани темите за самовъзприятието на детето, как да го научим да обича себе си, как да се справяме със ситуации, които изискват ясни правила, какво се крие зад непохватността на детето, какво всъщност е увереността, как да научим детето да се справя с проблемни ситуации, как да му позволим да греши, какво се крие в душата на пълното дете.

Макар вече пораснали, ние носим своето хлапе, често пъти неуверено и плахо. Забутано в нас, то се явява в ситуации като ни обърква и ядосва. А тази книга ще помогне да го разберем. Защото няма как да научим друг на нещо, което самите ние на владеем.

Източник: www.edna.bg 

 
Как децата да ядат повече зеленчуци

Няма смисъл да отричаме – децата не обичат зеленчуци. Но всички знаем колко са полезни за ...още

 
Oт детските караници има и полза

Ако деца се карат за дистанционното, последното парче пица или достъпа до автомобила на баща си, ...още

 
С деца на почивка - ето как да се подготвите

Да пътуваш и да почиваш с малко дете може да се окаже изключително сложно. Нещото, с което трябва ...още

 
Как да прекарваш повече време с децата си

Една от най-трудните задачи на майчинството е да откриеш баланса между работата си, времето, ...още

 
Играчки направени с любов

Дом на динозаври, мечки и чудовища... Ако по цял ден чувате "Искам крокодиииил!”, то ...още

© 2017 Kids Dreams Ltd. Всички права запазени.

design DO      development TaraSoft