iwoman.bg семейство

 
Детето и детската градина
"Малкото училище – голямото начало. Детето и детската градина" не наставлява, нито критикува родителите, а се опитва да изясни какво означава тръгването на детска градина.
 
Авторката Мириам Сежер ни внушава, че това е решаващ момент от живота на малчугана, заради първата истинска автономия спрямо контрола на майката. Детската градина е различна от яслата - изначалното й предназначение е да бъде място за обучение и социализиране, а не за отглеждане. Затова е нужно да помогнем на двегодишното дете да заживее в общност, да приеме безболезнено принудите на детското заведение и да се отърси от страха.
***
Постъпването в детската градина изобщо не може да се сведе до повтаряното до втръсване от поколения наред изречение „Вече си голям и тръгваш на градина“. То представлява важен етап със значима символична стойност: детската градина е различна от яслата, тя е изначално определена от възрастните като място за обучение и социализиране, а не на отглеждане на децата. Родителите са я посещавали отдавна и техните спомени, подобно на всички събития от началото на живота им, са били в по-голямата си част изтласкани в несъзнаваното им от детската амнезия. Предчувствайки значението на постъпването, те се опитват да подкрепят своето дете по възможно най-добрия начин, като понякога и самите те се страхуват. Тъкмо на това притеснение бих искала да отговоря, без да давам наставления, а като се опитам да изясня какво означава за детето тръгването на детска градина и в известен смисъл се поставя на неговото място. Как да подготвим детето за гмурването в непознатото, какъвто е първият допир с детската градина? По какъв начин да го подпомогнем през първата година в отношенията му с учителката и другарчетата? Кои са признаците на страдание и как да реагираме?
 
Да се подготви детето за постъпването в детска градина, означава преди всичко да се облече в думи онова, което му предстои да преживее. Както вече казахме, символичната стойност на детската градина е вписана в мисленето на възрастните и децата го усещат. Това е раздяла, която в социално отношение носи силно значение: „Край на яслата, влизаш в истинския живот“. Би могло да се смята, че постъпването в първи клас, в момента, когато училището става задължително, когато детето се подчинява на закона като всички, може би бележи по-точно влизането в „истинския живот“, но поне във Франция детската градина играе тази роля, (за което впрочем много ни завиждат). Ето защо, дори дотогава да е ходило на ясла или при детегледачка, детето прави разлика между този свой първи опит и задаващото се постъпване в детска градина, то усеща, че родителите му не гледат на нея по същия начин. И се оказва предварително въвлечено в съвкупност от фантазми, получавайки следното послание: този ден е много важен, той е етап към нещо друго. Малкото две- или тригодишно човече вече знае, че отива на място, където ще се озове в нова ситуация. Думите, с които неговите родители могат да облекат тази новост, ще му помогнат да я мисли, без да я превръща в извор на тревожност. Впрочем изречението, което при всички положения ще чуе поне веднъж: „Вече си голям и тръгваш на градина“, му потвърждава, че ще се случи нещо различно. При все това въпросните думи нямат за него особен смисъл, те дори могат да подсилят желанието му да остане още малко пред прага на скока в непознатото или още по-зле, могат да подхранят страха му, че не е на висотата на онова, което светът очаква от него.
 
На тази възраст децата са с много различно ниво на изразяване, някои говорят удивително зряло, на други нищо не им се разбира, трети не казват нищо. Но всички те са изключително чувствителни към смисъла, особено ако използваме подходящите думи. Нека прибавим и един фундаментален нюанс: не става дума да сме сигурни, че са разбрали точното значение на всяка дума; на тях трябва да им се говори като на бебета, тоест без да смятаме, че ще разберат всеки елемент от съобщението. Детето ще разбере думите ни не само със съзнанието си, каквото и да е речевото му равнище. Онова, което ще схване на несъзнавано ниво, също ще му позволи да осмисли новостта. Това предполага да не се опитваме на всяка цена да го „накараме да разбере“, а да го информираме ясно, без прекалено опростяване и без да говорим „по бебешки“.
 
Разбира се, родителите могат да опишат детската градина и как работи тя. Ако все още не са запознати с точното протичане на деня, могат като начало да разкажат на детето за този нов свят в най-общи линии: „Там ще рисуваш, ще учиш песнички, ще играеш с деца на твоята възраст…“. Говоренето за това какво го очаква, съобразено с евентуалните му страхове, улеснява първите му стъпки като ученик.
 
Описателните думи обаче не са достатъчни. Детето се нуждае от думи, изразяващи смисъла на новостта, смисъла, който виждат в нея неговите родители. Семействата не възприемат по еднакъв начин символичната стойност на детската градина. За някои постъпването в нея означава преминаване към обучение, за други тя е място за социализиране или край на разходите, свързани с детегледачка, за трети пък е придобиването на дисциплина или усвояването на родния език… Детето понася двойния натиск на символичната стойност на детската градина, споделяна от всички, и на точното значение, което неговото семейство й придава. Когато родителите си дадат труда да обяснят на своето дете смисъла, който придават на постъпването му в детската градина, те му помагат по-лесно да премине през този етап. Ако някои деца не успяват да свикнат с детската градина, то е, защото за тях тя няма смисъл. Думите, които биха им помогнали, са онези, които изразяват не само общоприетата стойност, но и очакванията на родителите по отношение на новото място. А за тези очаквания ритуалното изречение „Вече си голям и тръгваш на градина“ не дава никаква информация. Спомням си невръстния ми син, който всеки ден плачеше, когато го оставях в яслата (значи не е имал две години). Един ден реших да го взема от яслата, да го сложа да седне до мен и да му обясня защо го водя там: работех, нямах близки роднини, които да могат да го гледат, и освен това смятах, че е добре за него да общува с деца от неговото поколение, с които след това щеше да върви през живота. Тъкмо затова го бях записала в яслата, а не по задължение. След този петминутен разговор отново влязохме и когато си тръгнах, за удивление на детегледачките той не гъкна. През следващите дни също. Край с плакането. За мен яслата имаше смисъл, но аз бях забравила да го споделя с него. Детската градина също не е задължителна, но пък когато детето е записано, то е длъжно да я посещава всеки ден. А това прави още по-необходимо родителите да обяснят на детето собствените си очаквания и оценки.
 
Ако възприемат градината като място за обучение например, те ще наблягат на заниманията, които намират за интересни, дори ако детето ги смята за по-непривлекателни от други. Не става дума да се настоява предварително върху това, което детето да мисли за детската градина, а в момента, предшестващ първия му контакт с нея, да му се разкрие смисълът, който тя има за неговите родители. Най-общо казано, по-добре е детската градина да не се идеализира прекалено, за да не се разочарова детето. Тъй като е невъзможно да знаем предварително как ще мине първият ден там, по-добре да не му казваме, че ще бъде прекрасен. А приписването на всевъзможни достойнства на учителката може да създаде у детето впечатлението, че е било излъгано, ако тя се окаже строга; това ще подкопае доверието, което има в своите родители. Родителите имат склонност да си фантазмират хубави неща за своето дете – красиво обзаведена детска градина, мила учителка, идилична обстановка… Обуздаването на фантазмите е необходимо, за да не налагат на детето си своите мечти. Детската градина е реална, тя има своите предимства и недостатъци, които детето тепърва ще открива. Безсмислено е да му се казва, че в нея няма нищо неприятно, или напротив, че всичко ще е неприятно („Ще те научат да седиш мирно, защото вкъщи не успяваш.“). Не фантазмите, а смисълът, който родителите му виждат в детската градина, ще помогне на детето да се адаптира.
 
Нека веднага уточним: раздялата е част от развитието на детето. Ето защо трябва да го подкрепим по най-добрия възможен начин, за да избегнем травмите, които могат трайно да се впишат в личността му, но без да забравяме, че раздялата е от решаващо значение за него. Етапите на развитието му са белязани от символични катастрофи, които са също и форма на отказ: за да придобиеш нови неща, трябва да се откажеш от други. Тези изпитания са необходими и структуриращи. Тръгването на детска градина е едно от ключовите събития в съществуването на детето, което то понася много по-добре, когато родителите му са убедени в способността му успешно да премине през този етап. Доверието, което му гласуват, му позволява да намери в себе си необходимите сили. Това впрочем не е първата раздяла, която преживява, защото вече е познало неизбежните моменти на самота и се е сблъсквало с всевъзможни видове скъсвания, помогнали му да порасне и да се изгради психически.
 
КАК ПОЧИВКАТА С ДЕЦАТА ДА НЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИСТИНСКИ КОШМАР?

В разгара на летния сезон всяко семейство се готви за своята годишна отпуска, а и за така ...още

 
Как децата да ядат повече зеленчуци

Няма смисъл да отричаме – децата не обичат зеленчуци. Но всички знаем колко са полезни за ...още

 
Oт детските караници има и полза

Ако деца се карат за дистанционното, последното парче пица или достъпа до автомобила на баща си, ...още

 
С деца на почивка - ето как да се подготвите

Да пътуваш и да почиваш с малко дете може да се окаже изключително сложно. Нещото, с което трябва ...още

 
Как да прекарваш повече време с децата си

Една от най-трудните задачи на майчинството е да откриеш баланса между работата си, времето, ...още

© 2020 Kids Dreams Ltd. Всички права запазени.

design DO      development TaraSoft