"Трите феи и спящата красавица" на Детска формация "Таласъмче"

ДЕТСКА ВОКАЛНО-ТЕАТРАЛНА ФОРМАЦИЯ "ТАЛАСЪМЧЕ"
www.talasumche.com

Младежки театър „Н. Бинев“ - 19.00ч.

27-ми март /неделя/

Следващи представления:
24-ти април /неделя/

ТОДОР ЯНКУЛОВ – РЕЖИСЬОР, ПОСТАНОВЧИК
ТЕОДОРА ПОПОВА - АВТОР НА ТЕКСТА
ДИМИТЪР КОСТАНЦАЛИЕВ – МУЗИКА
ЮЛИАНА ТОМОВА – ХОРЕОГРАФИЯ
КОСТЮМИ: ЛЮБКА НЕДЯЛКОВА И
ДИАНА ХРИСТОСКОВА

С ПОДКРЕПАТА НА СТОЛИЧНА ПРОГРАМА КУЛТУРА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2015
FM classic - медийни партньори.

Мюзикълът „Трите феи и спящата красавица” ще бъде в афиша на Младежки театър „Н. Бинев“ през сезон 2015/2016.

Мюзикълът "Трите феи и спящата красавица" – сценична адаптация по приказката на Шарл Перо, е в съзвучие с реалните проблеми на децата, за правото им на избор, за надеждите, разочарованията и амбициите на техните родители („орисници“).

Мюзикълът провокира представите ни от класическата приказка на Шарл Перо “Спящата красавица”. Промяната в замисъла касае най-вече по-важната роля на трите феи в историята. Пречупен през съвременните психологически и социални възприятия за ролята на родителите във възпитанието на децата, творческият замисъл на мюзикъла акцентира върху третирането на детето като обект за моделиране от страна на родителите – на личните им стремежи и желания. Правото на избор на самото дете е изтласкано настрани – тук “изборът” е в арсенала на “лошата фея”.

Силата на любовта си остава основна тема и сюжетна линия на спектакъла. Именно любовта дава решение на този конфликт; тя е разковничето, което може да “помири” родителите и децата им. В духа на традиционните християнски добродетели любовта е онова, което пребъдва отвъд всичко тленно, отвъд всички житейски “успехи” и “провали”, отвъд нереализирани и реализирани амбиции, чувство за вина и усещане за смисъла на живота. Това осмисляне на ролята ни на тази земя присъства като финална поанта, представена в достъпна за децата форма.

Посланията на мюзикъла са колкото до самите деца, толкова и до техните родители. Предизвикателството към големите, способността да приемеш детето като пълноценна личност – нещо твърде трудно понякога.