На 6 февруари 2015 г. от 19:00 часа на сцената на Драматичен театър - Пловдив ще гостува спектакълът "Йерма" от Федерико Гарсия Лорка. По предложение на артистите от спектакъла „Йерма“ и с подкрепата на Университетски театър на НБУ през месец септември стартира съвместна инициатива с фондация „Искам бебе“ за повече ЖЕЛАНИ ДЕЦА. До този момент са изиграни благотворителни представления в гр. Бургас и гр. София. На 6 февруари ще бъде изиграно за трети път представлението „Йерма“ в рамките на инициативата на сцената на Драматичен театър Пловдив. Средствата, събрани от продажба на билети, ще бъдат дарени на двойка с репродуктивни проблеми от гр. Пловдив. Инициативата иска както да финансира нуждаещите се семейства, така и гласност по въпросите на стерилитета.
Начинанието ще продължи и в други градове на България. Екипът на кампанията е в процес на уточняване датите на спектакъла за градовете Варна, Смолян, Пазарджик, Благоевград, Стара Загора и Павликени.
А призивът на артистите от спектакъла „Йерма“ към зрителите е: Ще Ви развълнуваме! Ела на театър, купи билет, помогни в създаването на нов живот!
Превод: Лъчезар Мишев
Постановка: Николай Младенов
Хореография: Петя Попова
Сценография и костюми: Георги Батилов
Видео: Смилен Савов
Музика: Георги Арнаудов
Аудио обработка: Боян Христов
Участват: Стойка Стефанова, Филип Гуляшки, Симеон Гълъбов
За представлението:
Йерма, Хуан и Виктор са основните персонажи в "Йерма", които още преди началото задават кода на спектакъла в опит да се докоснат до сюрреалистичния стил на испанския поет Ф. Г. Лорка. Актьорите са на сцената зад прозрачен екран, създават усещането за пространство, в което безвремието е погълнало живота, страстите и мислите им. Историята ни запознава с Йерма, която отчаяно мечтае за дете, любов и внимание от страна на съпруга си, който обаче е студен към нея и чужд на майчинския й копнеж. В опит да намери причините за нереализирането си като майка и обичана съпруга, тя „бяга“ от болезнената реалност и „хлътва“ в един неин въображаем свят, където се сблъска с представите за идеалния живот, поднесени от другите персонажи в спектакъла – приятелката й Мария и Старицата. Но, вместо да дадат отговор на въпросите й, те подхранват и хиперболизират още повече нейните страхове за живот лишен от любов и признание. Единствено появата на Виктор, младежката й любов, останала неизречена и невкусена, е онова слънчево и тихо място, в което тя успява да бъде отново себе си.
Желанието за постигане на абсолютното лично щастие и житейска реализация, въпреки канона на обществото, е основната линия на конфликта в спектакъла.