Сабина Йорданова - солист в "Приказки за фагот"

Срещнахме се със Сабина Йорданова, за да си поговорим за фагота и това защо го наричат клоуна на оркестъра, за образованието в Германия и музикалните заложби при децата, които родителите трябва да забележат и поощрят.

Как фаготът се превърна в “твоят инструмент”?
Свиря на пиано от 4 годишна, но някак не го усещах като своя инструмент. В Музикалното училище, където бях още от първи клас, започнах да се интересувам, да слушам различни продукции, други инструменти. Много ми хареса как звучи фаготът още от самото начало. Първоначално беше предизвикателство, защото бях дребничка, а фаготът е голям инструмент. На първия си урок в продължение на 45 минути въобще не успях да изкарам звук от него.

След Музикалното училище заминаваш да следваш в Германия, какво ти даде образованието там?

В университета се обръщаше много голямо внимание на спецификата, с която се свирят различни произведения в различните състави, разликата в оркестровото и соловото свирене, особеностите при камерната музика. Там се свири доста и на копия на традиционни стари инструменти – ренесансови, барокови.

На какъв такъв инструмент си свирила?
Докато специализирах във Франкфурт свирих на бароков фагот, на дулциан, въобще на много от предшествениците на съвременния фагот. Много е интересно, че има и цели оркестри, които свирят на такива инструменти.

Помагат ли тези практики при свиренето на съвременния фагот?
Да, със сигурност. Особено при интерпретации на по-стари произведения. Различно е например как се свири Моцарт на класически фагот и на съвременен. Подобна практика може да даде много добри идеи.

Свирила ли си досега пред деца?
“Приказки за фагот” е първият ми концерт пред детска публика и го възприемам като голямо предизвикателство. След като се запознах с екипа се успокоих и съм сигурна, че всичко ще бъде наред и наистина ще сътворим нещо интересно и забавно.

На какъв принцип подбрахте произведенията, които влизат в програмата на концерта?
Подбирахме ги така, че да показват възможностите на фагота като техника и регистри. Инструментът често е наричан клоуна на оркестъра, интересен е, дават му се както много весели, така и тъжни мелодии. Тембърът му се доближава много до човешкия глас и това ще си проличи особено в по-лиричните произведения.

Има ли произведение, създадено специално за деца?
Включили сме произведение на един чешки композитор, роден и израснал във Виена – Юлиус Фучик,който е писал хумористични пиески за деца, една от които присъства в програмата.

Може ли да кажем, че едни композитори са по-подходящи за деца от други?
Да, смятам, че подходящи за деца произведения са тези от Бах, Вивалди, Хайдн, Моцарт, Бетовен, също Брамс, Дворжак с техните прекрасни славянски и унгарски танци… Не мисля, че дълбоко философски теми, свързани със страданието на човека, с войни например, са подходящи за децата. За да ги възприемеш и оцениш се изискват друг, по-зрял поглед към живота. На по-късен етап детето само ще открие и друга музика, която да му допада.

Оприличавали ли са децата фагота на нещо странно?
На всякакви неща, на оръдие, на базука…

Какво дете беше ти?
Доста буйно, не се спирах на едно място. Трудно ме задържаха зад пианото, бяха необходими всякакви уговорки.

Родителите ти музиканти ли са?
Не, но имахме съседка пианистка, която живееше на горния етаж. Беше ме чула да пея и им споделила, че задължително трябва да се занимавам с музика. Тогава родителите ми ме попитаха на пиано или на цигулка искам да свиря. Нямах представа за какво говорят, но избрах пианото. Седмица по-късно един инструмент се появи вкъщи.

Какво според теб дава класическата музика на децата, един такъв концерт като “Приказки за фагот”?
Със сигурност ще добият дълбоко впечатление от спектакъла, независимо дали съзнателно или не. Вярвам, че симбиозата с театър в тези концерти ги оставя с усещането,  че класическата музика е наистина интересна, а не нещо скучно.

Издай нещо от сценария, каква е историята този път?
В концерта ще участва любимата на децата кукла от “Приказки за тромбон и туба”. Засегната е темата за телевизията, за това до каква степен е добре или не за малчуганите да попиват от “кутията”, доколко тя им позволяла да развият въображението си. Това ще бъдат теми, които ще са интересни и за самите родители.

Какво би казала на родител, защо концертът “Приказки за фагот” ще е полезен за децата им?
Не напразно се казва “класическа” музика, защото тя е преминала проверката на времето. Щом тези произведения се свирят през последните 200-300 години, то със сигурност има причина да бъдат чути.  Това е подобно на усещането да отидеш в една галерия и да гледаш картини на големите стари майстори – тук картините са „живи“ и всеки слушател ги съпреживява заедно с изпълнителите, рисувайки във въображението си собствени образи и представи. Смятам, че това е благотворно и за децата, и за техните родители - най-малкото заради личното обогатяване, за богата обща култура, от която толкова имаме нужда.