Богдана Трифонова е водещ в сутрешното шоу на БГ Радио – Стартер, а преди това се е подвизавала в телевизията – „Часът на мама“, „Денят е прекрасен“ и „Кръгове“. Някъде малко преди това пък е казвала времето по Нова телевизия. Завършила е куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Дора Рускова. Разказа ни, че когато е правила „прощъпулка“ на сина си е сложила на масата с предмети една дълга пръчка, защото много искала, когато порасне да стане диригент. Той обаче не избрал пръчката… Като малка е ходила на балет, а в къщи постоянно танцувала пред огледалото. Сега, това, което най-много обича да гледа са танците. Всякакви танци. И ако някой я попита – "каква искаш да бъдеш, ако можеш да променяш веднага всичко", ще каже – танцьорка.
-
Като дете бях... мъничка. С очила.
-
После исках да стана... актриса.
-
Накрая от мен излезе... Малко актриса. Малко пораснала. Без очила.
-
Най-голямата ми пакост беше... убих тюлен. Беше надуваем, японски, а аз му закачих мартеничка и той… издъхна в ръцете ми.
-
Играех си с... мен пред огледалото. Монолози, монолози, монолози...
-
Най-трудната дума на света беше... не само беше, а продължава да бъде. До ден днешен не мога да кажа «дезинфектант»
-
Детската песен, която си спомням е... Балонче хвърковатоооо, аз каня те с поклон! Ела да си играем на нашия балкон!
-
Любимата ми приказки беше... Пепеляшка. На плоча. С великолепния глас на разказвача – Николай Бинев. Както и всяка прочетена от мама.
-
Представях си, че... съм принцеса. Пред огледалото.
-
Опитвала съм да свиря на... хармоника. Не се получи. Никак.
-
Исках да разкрия тайната на... всичко. Тотален любопитник съм.
-
Изобретих... начин да се пренасям в пространството. Става най-лесно преди заспиване. Затваряш очи и си някъде. Правя го и до сега.
-
Послъгвах, че... Аз не послъгвах. И сега не го правя, защото съм защитник на истината. Но, ако е за добро... мога да лъжа като цяла детска градина.
-
Така и не си признах, че... предварително откривах всичките си подаръци. После трябваше да се изненадвам професионално, за да не ме усетят.
-
Най-много мразех, когато... мама ми беше сърдита.
-
Прякорът ми в училище беше… Не съм имала прякор.
-
Ако бях музикант щях да съм... Ех, ако бях музикант!!! Щях да съм на голяма сцена с група или оркестър! И щях да се пръсна от пеене!
-
Ако бях композитор щях да съм... Бах!
-
Моята суперсила е... усмивката!
-
Ако съм отново дете... щях да бъда по-смела.