Иван Керековски - солист в "Приказки за пиано"

Иван Керековски е сред талантливите млади пианисти и един от двамата солисти, които съвсем скоро ще представят на малчуганите "Приказки за пиано". Поговорихме си с него за обучението му в Брюксел и удоволствието да свири пред деца.  

Хващаме те в Брюксел, където учиш в момента, разкажи ми за обучението си там?
Заминах за Брюксел точно след като завърших Музикалното училище. Запознах се с моя учител, Боян Воденичаров, на един курс в България. Благодарение на него се реших. Смятам тази крачка за най-съдбовния ми избор, за това, което ми помогна да се изградя като музикант въобще. Откакто съм тук се развивам доста положително и успешно, надявам се. Много съм щастлив, че ме поканиха да свиря на "Приказки за пиано" и приех с голяма радост именно, защото е концерт за дечица, без предразсъдъците, типични за музикалния живот.

Какво според теб дава класическата музика на децата?
Отваря им прозорец към свят, за чието cъществуване може би дори не подозират, ако са нямали късмета да попаднат в такава среда. За нашe щастие или не, живеем във време, в което всичко много бързо се променя. Виждал съм реклами в университети, които насърчават родителите си да изпратят децата си там, за да ги подготвят за бъдещето, за професиите, които ще се търсят след време и не съществуват все още. В контекста на това, че културата се изменя като понятие, музиката е нещо много насъщно, тя свързва културата от миналото и културата от настоящето, дава един много ценен ключ.

Как започна да се занимаваш с музика?
Майка ми е пианистка, вторият ми баща e композитор, баща ми - фаготист. Ето защо от малък съм израстнал с пиано, но чак към 8-9 клас осъзнах колко много искам да правя именно това и колко ми харесва. По-рано дори не съм размишлявал по темата, защото музиката е била покрай мен много естествено. Свиря от 7 годишен, което според някои учителки е малко късно,  твърдят че детето трябва да започне да се занимава от 5-6 годишно.

Как подбрахте произведенията за "Приказки за пиано"?
Смятам, че заедно с другата солистка Надя и Светлина, директорката на Фортисимо Фамилия, успяхме да изберем такава програма, която ще се  хареса на децата и няма да ги натовари. Беше труден избор, защото трябваше да се спрем на най-вдъхновените произведения, тъй като нашата цел е за малкото  време, в което може да съберем вниманието на децата, може би 2-3 минути за всяко произведение, да ги спечелим и да открият нещо неподозирано. Това ще е трудна работа, но мисля, че ще успеем.

Кои са композиторите, които сметнахте за най-подходящи за децата?
Интересно е, че децата харесват различни неща. Както може да ги впечатлиш с Шостакович и Прокофиев, така и с Шопен, Моцарт и Дебюси. Затова водещето е разнообразието на произведенията, не толкова имената. Все пак имаме Рахманинов, Чайковски, Сен-Санс...

Част от "Карнавал на животните" на Сенс-Санс ли сте подбрали? Децата вече се запознаха с част откъсите.
Интересно е, че Сен-Санс е оприличил всички инструменти на животни, а само пианото - не, може би иска да каже, че пианистите сме специален вид създания, знае ли човек. Ние все пак ще изсвирим двe други части, еднa от които е аквариума с рибките , а втората ще запазя в тайна.

Притеснява ли те това, че в "Приказки за пиано" вие освен солисти, ще бъдете и малко актьори?
Определено ме кара да се изчервя, защото ще играя влюбен, а Надя ще е една недостъпна принцеса. Има още феи, елфи и много интересни същества. Мисля, че ще се представим добре.

Кое е най-специфичното за пианото, за ролята му в оркестъра, в камерната музика и въобще изпълненията на този инструмент?
Пианото изисква изключително много въображение. Може да се каже, че то е универсалният инструмент - и в камерна музика, и в оркестър, и в соло много лесно може да смени своята роля, но при него всичко зависи от изпълнителя. Самият инструмент темброво е много лесно разпознаваем, но като солист трябва да намериш своята звукова картина, за да въздействаш на слушателя.

Правиш опити за композиране, разкажи ми за тях.
Мисля, че това е много тясно свързано с изпълнителското изкуство. Джаз музикантите например много трудно отделят практическото свирене от композирането и импровизирането. Изключително съм заинтригуван от това, имам и много приятели, които импровизират. Надявам се това да е една положителна тенденция и да освободим класическата музика от предразсъдъците, които сякаш я съсипват.

Какво би казал на родителите, как би ги поканил на този концерт?
Заповядайте, ще откриете нещо, което не сте и очаквали.