Надежда Цанова - солист в "Приказки за пиано"

Надя е усмихната, дългокоса пианистка, принцеса в следващата приказка на Фортисимо Фамилия. Още на 5 години намира мястото си зад пианото, но тази седмица ще бъде и "малко" актриса. За децата, неизчерпаемата енергия, която черпим от тях, свиренето и Брюксел си поговорихме с нея тихо и следобедно.
проектирование лестниц

Надя, кога разбра, че пианото е твоят инструмент?
Свиря от 5 годишна. Всъщност родителите ми ме насочиха към пианото. Била съм много буйно дете и единственото, което е успявало да ме накара да се спра на едно място е била музиката. Това ги навяло на мисълта, че може и да излезе нещо, и така другото е история до днес. Абсолютно съм сигурна, че пианото е "моят" инструмент. Много обичам чело и цигулка например, но винаги съм усещала някакво по-специално влечение към клавишите.

Как попадна в Брюксел?
Завърших Консерията при професор Стела Димитрова и Илия Чернаев и през последната си година тук се запознах с професор Боян Воденичаров, който даваше майсторски класове. Реших да запиша специализация при него и така от следващата година заминах за Брюксел и започнах обучението си там. Паралелно специализирам в Париж, докъдето пътувам веднъж месечно.

Свирила ли си досега пред деца?
Организирали сме един-два коледни концерта за деца в Брюксел. Това, което най-много обичам е невероятната енергия, която ти дават те. Обикновено като излезеш на концерт мислиш много съсредоточено как ще се представиш, колко ще си добър, но в момента, в който си на сцената и усетиш това желание на децата да чуят музика просто забравяш всякакво притеснение и започваш да свириш с удоволствие. Това е безценно за мен.

Какво според теб дава програма като Фортисимо Фамилия на децата?
В днешно време в България не е много лесно да чуеш класическа музика, ако семейството не е такова, в чийто дом да се слуша. Много важен е обаче начинът, по който всичко се случва, защото е едно да чуеш класическа музика, друго е тя да е представена чрез история, изиграна от артисти. Тогава вниманието на децата е ангажирано не само от самия звук, а от цялостното преживяване, което без съмнение оставя по-дълготраен отпечатък при тях.

В този ред на мисли, кои според теб са произведенията, композиторите, които ще ги докоснат?
Подбрали сме сравнително известни произведения, също така много запомнящи се. Откъм композитори - Бах, Моцарт, някои от големите романтични концерти на Рахманинов, Чайковски. Ще има и музика, която да свържат с нещо забавно - Сен-Санс носи радост, усмивка, както и Унгарската рапсодия на Лист например, която се свързва често с "Том и Джери".

Влизаш в ролята на недостъпна принцеса, удобно ли ти е?
Не се чувствам удобно, защото недостъпната принцеса, смята че е единствена, че няма друг музикант като нея. Но любовта променя всичко и накрая може би има хепи енд. Ще разберете в събота?

Смяташ ли, че музиката може да носи поука?
Да, за да прави музика човек не трябва да е високомерен и недостъпен, а много широкоскроен и да иска да дава с цялото си сърце. Това е едно от нещата, на които учи.  

Спомена, че си била буйно дете, кой беше редовният ти номер?
Обожавах да тормозя съседите, звънях им по звънците и после се криех. Отделно имах страшно много кучета и котки, гледах си ги в гаража и целият блок беше настроен срещу мен.

Има ли някоя детска песен, с която свързваш онези години?
Спомням си един конкурс, на който пеех нещо от сорта на "Мечо яж си ти ушите, хайде чао на пчелите" и упоритo изговарях "ОООшите".

Смяташ ли, че класическата музика се подценява в сравнение с други стилове и какво различно според теб дава тя?
Класическата музика разкрива един абсолютно нов и различен свят от емоции, чувства, преживявания, нещо, което не можеш да намериш според мен до такава степен в днешната, в модерата, съвремената музика. Много обичам всякаква музика, но това е нещо специално за мен. Знам, че може да спомогне за самото развитие на детето, чисто интелектуално. Отделно едно дете, което се занимава с музикален инструмент става със сигурност по-дисциплинирано, много по-отговорно.

Как трябва да се слуша класическата музика?
С въображение, много, много въображение. Трябва да я усетиш, всичко е до чувство. Спомням си как в "Хубава жена" с Ричард Гиър и Джулия Робъртс  той я заведе на опера и й каза "Това е музика, в която или се влюбваш моментално или я намразваш завинаги". Това ми остана в главата. И наистина е така.