Интервю с Илина Жабленска - солист в "Приказки за вила и контрабас"

Концертите в рамките на Фортисимо Фамилия ни научиха, че децата имат изключителен интерес към инструменти по-големи от самите тях. Контрабасът винаги е предизвиквал всевъзможни възгласи и най-после дойде моментът малчуганите да го опознаят. Илина Жабленска е музикантът, който този уикенд ще им разкаже неговите истории.

Как и кога започна да се занимаваш с музика, Илина?
Бях едва на 3 годинки и половина, когато започнах да се уча да свиря на пиано. Последваха частни уроци и музикална школа. На 5 и половина вече попаднах в подготвителния клас на Музикалното училище и сякаш стана ясно, че именно с това ще се занимавам. По-късно, в 8 клас се пренасочих и започнах да свиря на контрабас.
 
Защо изборът ти се спря именно на него в този момент?
Така или иначе беше дошъл момент, в който трябваше да избера нов инструмент, а на този етап вариантите са ограничени, не можеш тепърва да започнеш да свириш на цигулка например. Трябваше да избера между контрабас, валдхорна, арфа… Може би учителката ми тогава ме насочи в моята посока. Вероятно роля изигра и фактът, че контрабасът може да се използва в различни стилове, както и да бъде част от оркестър или пък солов инструмент.
 
Много ми е интересно да разбера колко тежи контрабасът?
Всъщност той не е толкова тежък, колкото е обемен. В началото и на мен ми беше странно, беше влязло едно такова чудовище в стаята ми (смее се). Реално тежи към 10-15 килограма, не е както изглежда - 100 кг.
 
Кой е стилът, в който се използва в най-голяма степен?
Най-често можеш да го видиш в симфоничния оркестър да изпълнява класическа музика. Джаз естествено е другият най-популярен жанр, в който се използва. Да не забравяме и тангото, а оттам нататък има много новаторски неща, което се появяват постоянно. Контрабасът може да изпълнява и камерна музика, писани са произведения за него, макар и не толкова, колкото за повечето други инструменти.
 
Каква е неговата история?
Произлиза от семейството на струнните лъкови инструменти, които всички са произлязли от виола да гамба - цигулка, виола, чело.  Контабасът до последно е бил един от най-неосъвършенстваните инструменти, дори не са успявали да решат с колко струни да го направят – има с 3, с 4, с 5 струни. По време на концерта например ще свиря на два контрабаса, един с 5 и един с 4 струни. Допълнителната струна прави звука още по-нисък, използва се главно в оркестър. Понякога за солови изпълнения се слага една струна отгоре, за да зазвучи контрабасът по-високо. Вече естествено е отвърден инструмент, но много доскоро е метаморфозирал.
 
Как би описала гласа му?
В повечето случаи контрабасът е ритъм, не толкова глас или мелодия. Ритъм с определена височина на тона.
 
Как би го описала на дете?
Децата го оприличават на какво ли не. Контрабасистите обикновено носим само лъковете си и всеки път питат какво е това, дали не е пушка. Иначе хората като видят контрабаса започват с коментари от типа на “Не можа ли нещо по-малко да избереш, на една флейта да свириш”.  
 
Каква публика са децата според теб?
Те са най-искреното нещо, което въобще съществува в нашия свят. Идеята да се популяризира класическата музика сред тях е страшно добра. Както Максим неведнъж каза -  не искаме да им сложим инструменти в ръцете, а да ги обогатим, да им дадем нещо много позитивно.
 
Има ли композитори, писали специално за контрабас?
Кусевицки е единият много изявен композитор, писал доста за контрабас, ще изсвиря част от негов концерт. Другият е Ботезини,  който се води Паганини на контрабаса, писал е доста виртуозни, пъргави неща, с повече височини.
 
Пъргави? Може ли контрабасът да звучи весело, приповдигнато?
Може разбира се, най-вече с флажолетите - струната вибрира на определена честота, обаче с докосване, а не с натискане. И така инструментът звучи по-високо от нормално.
 
Какво би казала на родителите?
Цялата инициатива е изключително позитивна. Това е достатъчно, за да доведат децата си и да им покажат нещо наистина хубаво